Сатаната

satana

       1. Въведение

Изследването на прародителския грях, според авторите от първите две столетия, няма да е обективно и безпристрастно, ако не обърне сериозно внимание на възгледите на тези писатели по отношение на дявола. В противния случай съществува опасността ученията на първите християни и възгледите им за прародителския грях да се тълкуват според нечии собствени критерии, несъществуващи в богословската мисъл на авторите от този период. Както и днес, и в първите години на Църквата е имало такива, които са подлагали под съмнение действителността на падението на някои от ангелите, както и измамването на човешкия род от дявола. Юстин пише така: „Трифон, възмутен от мен – нещо, което бе изписано на лицето му, – но и уважаващ Писанията, ми каза: Нещата, отнасящи се до Бога са свети, ала вашите тълкувания са пресилени, и още по-точно, – както се вижда от твоите обяснения, – наистина богохулни, защото ти говориш за ангели, които са извършили зло и са отпаднали от Бога”.[1] Със сигурност и още мнозина ще да са изричали подобни неща. Въпреки всички възражения, взети от философията и от рационализма обаче, Евангелистите и Отците не са се колебаели постоянно да представят дявола като причина за злините в света.[2] Човешкият ум не бил в състояние да разграничава – нещо, което ни е открито чрез пророците, – между сътворението на света и неговото падение поради измамата на сатаната. Следователно и човекът не е можел да се въздържи да не припише злото на Бога. „Затова поетите и баснотворците – като не знаели, че ангели и родените от тях демони правели с мъжете и с жените, и с градовете и с народите онова, за което те пишат, – го приписали… на Самия Бог”.[3]

Има още

Ангелите в Свещеното Писание

photo_verybig_133741 (1)Този текст е част от „Догматическо богословие“ с автори: Архимандрит Алипийи Архимандрит Поликарп
стр. 229 – 249

Издателство на книжното тяло:
Славянобългарски манастир „СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ“ 2003

Книгата можете да свалите в е-формат от тук: https://goo.gl/TgGzWK

Думатаangel(гр.) означава “вестител”, “пратеник”, което е указание не за природата на Ангелите, а за изпълняваното от тях служение. С думата “ангел”, в значението й на “вестител”, в Свещеното Писание биват наричани не само безплътните духове, но и други пратеници на Бога. Например, “ангел” е наречен и пророк Моисей (Числ. 20:16) и други от пророците (Ис. 33:7; Аг. 1:13); Христовият Предтеча, както и Сам Христос, е наречен “Ангел на Завета” (Мал. 3:1). В Новия Завет, освен св. Иоан Прпедтеча (Мат. 11:10), “ангели” в гръцкия текст са назовани и неговите ученици (Лук. 7:24), а също – и апостолите (Лук. 9:52), предстоятелите на църквите (Откр. 1:20; 2:1), а в Стария Завет така се наричат дори и различните стихии, когато се явяват като оръдия на Божията воля (Пс. 77:49).

Има още

Библия, църква, предание: Православно гледище

Florovsky-vested-620x350Протойерей Георги Флоровски

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ

Когато направим опит за оценка на отминалия XX век в богословско отношение, неминуемо ще трябва да посочим и определени имена на богослови, църковници, писатели и проповедници, които се опитаха да запазят повереното им „съкровище“ – истински спасителната православна вяра, и според силите си да свидетелстват за нея пред света. Едно от тези имена е на о. Георги Флоровски. В негово лице православното богословие през този бурен и драматичен XX век има един от най-ярките си изразители. Безспорно, без него свидетелството на Православието пред света нямаше да е същото. Като православни християни ние вярваме, че във всяка една епоха Бог избира определени личности, които поемат върху себе си огромната отговорност да бъдат носители и защитници на църковността. Такава личност е о. Георги. Има още

ПОСТЪТ В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

tumblr_inline_mjvc2oswKV1qz4rgpАвтор:
доц. д-р архим. Авксентий Делипапазов

Постът. Определение

„Пост“ означава пълно въздържание от приемане на храна (или само от някои видове храна) и вода и други течности за определено време, наложено или самоналожено по религиозно-нравствени съображения. Постът е следствие от вътрешна потребност от покаяние и изкупление, от съзнание за вина поради извършен грях. Практикуван е и като израз на дълбока скръб, по време на бедствия, преди началото на трудно лично или обществено дело, в някои случаи е прилаган като средство за лечение при тежки заболявания и др.

Постът е проява на християнското благочестие, необходимо условие за борба с изкушенията за преодоляване на човешкия стремеж към греха и израз на покаяние. Същевременно постът е своеобразна гаранция за добро физическо здраве и нормално съществуване. Има две страни: външна, формална, състояща се във въздържание от приемане на определени видове храни и вътрешна, духовна. Зачитането само на формалната му страна не допринася за достигане целите на поста, превръща го във външна показност и лицемерие. Духовният пост обхваща цялостното духовно състояние на човека и се състои от въздържание от определени видове храни, молитви, стремеж към целомъдрие, добри дела и др. Това е истинският пост, който води към спасение. Постът в християнството не е само неядене или въздържание, а е и подвиг, т.е. проява от духовно-нравствен характер. В този смисъл понятията „въздържание“ и „пост“ не винаги се покриват напълно. Въздържанието може да бъде проява на приличие или да е следствие от нравствено идейни съображения, кавото е вегитарианството. Има още

Смъртта на светия апостол и евангелист Йоан Богослов

НОВОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Апостолски деяния

09.26_sv_Joan_BogoslovАпокрифът за деянията на ап. Йоан заедно с Деянията на Андрей и на др. апостоли се сочат като пример за апокрифна литература за прьв път от Евсевий Кесарийски. По-късно апокрифът се споменава от различни автори, някои от които спорят с него. Никейският събор от 787 г. се отнася към творбата така: “Никой не трябва да я преписва [книгата]. Но не само това, ние държим много повече за това, че тя заслужава да се предаде на огъня.” (Повече за апокрифа вж. у Х е н е к е — Ш н е е м е л х е р, 2, с. 125—143.) Поради категоричните забрани на апокрифа в първоначалната си форма той е запазен фрагментарно. В по-късни откъси, версии и редакции го намираме на гръцки, латински, етиопски, арабски, сирийски, арменски, грузински и славянски език.
Има още

Въведение в богословието

26297zпрот. Александър Шмеман

Въведение в богословието е курс, в който трябва да се каже помалко за всичко. Времето, в което живеем, е различно от това, в което е живял св. Григорий Богослов. Тогава той не е можел да отиде на баня или да си купи хляб, без някой да го дръпне за ръкава и да го запита: “Кажи, кое е по-правилно “омоусиос” или “омиусиос”?” Днес не се богословства така и към богословието се отнасят или с неприязън, или с недоверие. То се е превърнало в призвание само за богословите специалисти, които разсъждават над въпроси, вече никого неинтересуващи. Повечето от християните се ограничават с простата вяра и гледат на богословието с подозрение, страхувайки се, че току виж чрез него изпаднали в ерес. Това отношение е способствало за превръщането на богословието в чиста наука, в самоцелно, откъснато от живота интелектуално занимание. Дори по-голямата част от свещениците, за които богословското образование е задължително, от знанията получени през петте години обучение, ползват само това, което се отнася до устава и до някои практически въпроси. Останалото, според тях, няма връзка с реалността. Тук изниква въпросът за целите и задачите на богословието… Има още

о. Думитру Станилоае – същината на християнството

о. Думитру Станилое е един от най-забележителните румънски богослови на ХХв. Наричан е „богословът на християнската любов“. Живее и твори в напрегната историческа обстановка. Осъден е на затвор и живот в концлагер по време на гоненията срещу румънските християни. По повод на тези събития казал на Оливие Клеман: „Преживяване като всяко друго, макар да се оказва труден период за семейството ми … Да носи кръста си по този начин е естественото състояние на християнина и няма какво толкова да се обсъжда.“
Еп. Калистос Уеър счита о.Станилое за един от най-значимият православени догматици на ХХв.