Понятие за богопознанието
1. Естествен и свръх-естествен път на богопознание
Човекът е сътворен, за да общува с Бога и да Го познава. Апостолът възвестява, че Бог произведе от една кръв целия род човешки…, за да търсят (човеците) Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас: защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме…(Деян. 17:26 – 28).
В контекста на Библията “да познаеш нещо” означава да го познаеш и преживееш в опита си. Така се познават страданията (Ис. 53:3) и грехът (Прем. Сол. 3:13), войната (Съд. 3:1) и мирът (Ис. 59:8), доброто и злото (Бит. 2:9, 17). Познанието в този смисъл винаги се съпътства от някакви дълбоки изменения в личността на познаващия. Да познаеш някого, означава да встъпиш в лични отношения с него, да се приобщиш в една или друга степен към живота на другата личност.
Да познаеш Бога – това е Божият призив, обърнат към човека; да откликнеш на него, означава да се приобщиш към живота на Самия Бог: вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Иоан. 17:3). Богопознанието не е някакъв еднократен и завършен сам по себе си акт, а е безкраен процес на човешкото възрастване в благодатта и истината, защото “съвършенството и на най-съвършените…е несъвършено”… [ още ]