Триединият Бог-Творец и Божествените идеи

Сътворението е дело на Пресветата Троица. Символът на вярата назовава Отца „Творец на небето и земята“, казва за Сина „чрез Когото всичко е станало“, нарича Св. Дух „Животворящ“ (ζωοτιοιόν). Волята на Трите е единна, тя е творческо действие; поради това Отец не може да бъде Творец, без да бъде Творец Син и да бъде Творец Дух. „Отец твори чрез Словото в Св. Дух“, нееднократно пишат отците, а св. Ириней Лионски нарича Сина и Духа „две ръце Божии“. Това е икономическа, домостроителна проява на Троицата. Трите Лица творят съвместно, всяко по присъщия Нему начин, и тварното битие е плод на съвместното им творчество. Според думите на св. Василий Велики Отец е първопричина на всичко сътворено. Син е действаща причина, Дух — усъвършенстваща причина. Начеващото у Отца действие на Пресветата Троица се проявява в двойната икономия на Сина и Духа: Единият осъществява волята на Отца, Другият я довършва в добро и красота; Единият призовава творението, за да го въведе при Отца, и този зов придава на сътвореното цялата му онтологична конкретност, Другият помага на творението да откликне на този зов, като му предоставя съвършенство.

Когато говорят за домостроителните прояви на Пресветата Троица, отците предпочитат името „Слово“ пред името „Син“, което подсказва вътрешнотроичните отношения. Наистина, Словото е проява, откровение на Отца, следователно, откровение пред някого, а това на свой ред свързва понятието „Слово“ със сферата на домостроителството. В четвъртото си богословско слово св. Григорий Богослов анализира тази функция на Словото. Той твърди, че Син е Логос, защото като остава единен с Отца, Го открива, дава определение за Него: „И така, Син е и кратък, и обикновен израз на природата на Отца“.

Всяка твар има свой „логос“, свой „същностен смисъл“. Значи, твърди св. Григорий Богослов, възможно ли е да съществува нещо, неосноваващо се на Божествения Логос? Не съществува нищо, което да не се основава на „смисъла на всички смисли“ — Логоса. Всичко е създадено от Логоса; именно Той предоставя на сътворения свят не само „реда“, за който говори самото Му име, но и цялата му онтологична реалност. Логосът е Божественото огнище, откъдето извират творческите лъчи, присъщите на всяка твар „логоси“, „непреходните“ слова Божии, които дават битие на сътвореното и същевременно го призовават към Бога. Така всяко сътворено същество има своята „идея“, своя „смисъл“ в Бога, в замисъла на Твореца, Който съзидава не по хрумване, а „разумно“ (и това е още едно значение на Логоса). Божествените мисли са извечните причини на сътворените същества. Това становище на отците сякаш е отзвук на Платон, но можем ли да го определим като християнски платонизъм? Кратко съпоставяне ще ни позволи да разберем, че ако отците използват някои елементи от гръцката философия, то е след цялостното обновяване на съдържанието им и превръщането му в крайна сметка в християнско, а не толкова платоновско.

У Платон „идеите“ са самата битийна сфера. В сетивния свят няма истина, а само правдоподобие: той е реален само доколкото е причастен към идеите. За да ги съзерцаваме, нужно е да се отскубнем от неустойчивия изменчив свят, от непрекъснатото редуване на раждане и разпад. Идеите са по-високо стъпало на битието: не Бог, а Божественост. „Демоните“, сиреч боговете, се намират на по-ниско стъпало в сравнение с идеите. „Сътворението“, за което става въпрос в „Тимей“, все пак е мит, защото светът е съществувал винаги: извечно го устройва „демиургът“, копирайки идеалния, същинския свят. Неоплатонизмът, който по определението на Ж. Вал „ипостазира хипотезите на Платон“, поставя неизказаното Единно над κόσμοςνοητός (познаваемия космос); при него идеите са мисли на Божествения Разум, на „Нуса“ — еманация на Абсолюта, превъзхождащ самото битие. След прочитането на преведените на латински език части от „Енеадите“ блажени Августин е очарован от тази платоновска тематика. Гръцките отци обаче познават философите далеч по-добре, с голяма лекота успяват да се издигнат над мисълта им и я използват съвсем свободно. За тях Бог е не само Разум, който съдържа Божествените идеи; Неговата същност надминава идеите. Той е свободен и личен Бог, създава всичко със Своята Воля и Своята Премъдрост; в тази Негова Воля и Премъдрост са включени идеите на всички неща, а не в самата Божествена същност. Следователно, гръцките отци се отказват в еднаква степен и да въвеждат умозрителния свят във вътрешното Божие битие, и да го отделят от сетивния свят. Присъщото им чувство за Божественото битие ги подтиква да отхвърлят „умозрителния“ Бог, а чувството им за сътвореното не им позволява да го сведат до лошо копие. Сам блажени Августин в последните години от живота си се отказва в Retractationes от косвения дуализъм на своята статична система на „праобразите“. „Не съществуват два свята“, заявява той решително в своя труд. Въпреки това учението му за идеите, съдържащи се в самото Божие битие като определения на същността и причините на сътвореното, се утвърждава в западното богословие и заема значително място в системата на Тома Аквински. За православието, обратно, е немислимо Бог да се задоволи в творчеството Си с „реплика“ на Своята собствена мисъл или в крайна сметка на Самия Себе Си. Така сътвореният свят би бил лишен от самоценност, творението би било принизено, а с нет и Бог като Творец. Та нали цялата Библия и особено книгата на Йов, Псалмите и Притчите подчертават съвършената и великолепна новост на сътворението, пред което радостно възклицават ангелите; сътворението — благослов от книга Битие, сътворението — игра от книга Премъдрост, „този дивно съчинен химн на всемогъщата Сила“, както пише св. Григорий Нисийски.

Да, гръцките отци откриват в платонизма проблясъка на някаква реалност, но непълен и опасен; не дуализъм, а проницаемост на видимото за невидимото. Те без колебание използват езика на Платон, когато говорят за „парадигми“ и „идеи“. Но у тях този език е пропит от истинско библейско уважение към сетивния свят и благоговение пред живия Бог. Те сближават Логоса със „словата“ от псалмите и особено с тези творящи слова, които звучат в книга Битие. За тях идеите вече не са необходимо определение на Божественото същество, а творческа воля, живо Божие слово. Не са „отвъден“ фон на сътвореното, а самата му дълбочина, модусът на причастността му към Божествените енергии, призванието му за висша любов. Творческата Божия воля предполага ред и разум, заселва с живи идеи цялото тварно „пространство“, изисква за разпространяването си нещо „извън“ Божествената природа. В своето „Изложение на православната вяра“ св. Йоан Дамаскин използва за сътворението термините „идеи-желания“ или „желаещи мисли“. По този начин Божествените идеи са неотделими от творческото желание. Бог несъмнено е замислил вселената извечно спрямо ,.другото“, което е трябвало да начене, сиреч да постави началото на времето. Според Св. Писание именно Премъдростта установява седемте стълба на дома. Светът на идеите е разрушен, те са оръдия, творения, а не „отвъдност“ на сътвореното. Творейки, Бог мисли творението и тази мисъл дава реалност на битието на нещата. Идеите са премъдростта на Божественото действие, по-точно премъдрост в действие, ако щете даже „образи“, но образи динамични, образи на „желанията- мисли“, на „мислите-слова“, където се коренят „логосите“ на нещата: чрез Божественото слово светът излиза от небитието, слово има за всичко съществуващо, слово има във всяко нещо, слово-норма за съществуването на нещото и път за преобразяването му. Светията, чиято тварна воля доброволно работи съвместно с утвърждаващите и зовящите го Божии идеи-желания, блажено съзерцавайки природата, провижда света като някакво „музикално съзвучие“: във всяко творение той чува словото на Словото и при това ревностно четене на „книгата на вселената“ всяка твар за него вече е пребиваващо слово, защото „небе и земя ще премине, но думите Ми няма да преминат“ (Мат. 24:35).

1 thought on “Триединият Бог-Творец и Божествените идеи

  1. Pingback: Догматическо богословие – Владимир Лоски « ==[ венко ]==

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s