Смъртта на светия апостол и евангелист Йоан Богослов

НОВОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Апостолски деяния

09.26_sv_Joan_BogoslovАпокрифът за деянията на ап. Йоан заедно с Деянията на Андрей и на др. апостоли се сочат като пример за апокрифна литература за прьв път от Евсевий Кесарийски. По-късно апокрифът се споменава от различни автори, някои от които спорят с него. Никейският събор от 787 г. се отнася към творбата така: “Никой не трябва да я преписва [книгата]. Но не само това, ние държим много повече за това, че тя заслужава да се предаде на огъня.” (Повече за апокрифа вж. у Х е н е к е — Ш н е е м е л х е р, 2, с. 125—143.) Поради категоричните забрани на апокрифа в първоначалната си форма той е запазен фрагментарно. В по-късни откъси, версии и редакции го намираме на гръцки, латински, етиопски, арабски, сирийски, арменски, грузински и славянски език.
През V в. Псевдо-Прохор прави преработка на старата повест за ап. Йоан. Тъкмо тази обработка намира широко разпространение сред. православните народи. В Погодинов индекс всички апостолски деяния са отбелязани като: “обиходи апостолски”. В разширената ред. на Хронографа на Никифор патриарх Константинсполски (806—818) апокрифът е отбелязан като “Пътуване на Йоан” и е причислен към новозаветните апокрифи. В славянския превод на Никоновия индекс апокрифът също е отбелязан: “обхождение Йоаново, наречено Богословово”. Кога точно е (преведена от гр. Псевдо-Прохоровата ред. на Деяние на Йоан, с положителност не може да се каже, но ако се съди от езика на най-старите преписи, преводът трябва да се отнесе към Х—XI в.
Между най-популярните в славянската книжнина творби, свързани с името на Прохор, се различават д в е в е р с и и, съответни на две гр. версии. От всички творби за Йоан в слав. книжнина Отеро наброява 146 преписа, но те могат да се умножат (Ръкописни апокрифи, с. 97— 123, там и библиография на изданията).
Първата версия на Прохоровата ред. носи заглавия: “Житие и деяния на свети апостол Йоан”, “Хождение на евангелист Йоан, написано от Прохор”, “Сказание на Прохор за Йоан Богослов”, “Слово за живота на светия апостол и евангелист Йоан Богослов, написано от Прохор, неговият ученик” и др. Издания на тази версия: Н. Р. Л и х а ч о в, Хождение апостола и евангелиста Йоана Богослова по лицевым рукописям XV и XVI в. Издания общества любителей древней письмености, т. 130, 1911, с. 1—206 (факсимиле по два р. преписа); И. С р е з н е в с к и й, Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. СбОРЯС, XV, 1876, с. 394—395 (откъс от ркп. XII в., срб. ред.), с. 405—498 (откъс от глаг. текст); А м ф и л о х и й архимандрит, Хождение по вознесении Господа нашего Исуса Христа св. апостола и евангелиста Йоана, учение и представление, списано Прохором учеником его. Издания общества люб. др. письменности, № 31. М., 1878; Ф р а н к о, Апокрифи 3, с. 56—61 (част от творбата по пр. от XVII в.).
Втората версия носи в преписите обикновено заглавието: “Смърт [“представление”] на светия апостол и евангелист Йоан” и в по-редки случаи: “Житие и подвизи на светия и славен Йоан Богослов”. Преписите на тази версия, която очевидно е по-късна, показват два превода. Единият превод е известен предимно в руски преписи от XV и XVI в.; един текст издава Ф р а н к о, Апокрифи 3, с, 49—56. Вторият е новобългарски превод на апокрифа, направен най-вероятно от новогръцки книги през първата половина на XVII в. Открива се предимно в дамаскините. Публикации: М и л е т и ч, Копривщенски дам., с. 172—180; И в а н о в а, Троянски дам., с. 59—68; Д е м и н а, Тих. дам., с. 81—88. Други пр. в сборници из бълг.. библиотеки: Протопопинсхи дам., № 708, НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 339), Беленски дам., № 713, НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 359); Сливенски дам., № 709, НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 347), сб. № 359 от 1850, НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 398); Сб. № 130, XVIII в., ЦИАМ (Спространов, Опис на ръкописите в Светия синод. С., 1901, с. 193).
Псевдо-Прохор се отличава значително от старинната повест за ап. Йоан. Неговата версия е силно съкратен преразказ на първичния апокриф — някои чудеса липсват, други са предадени с едно изречение. Моменти, свързани с разбиване на храмове или привърженици на Аполон, Зевс, Дионис са премахнати, тъй като в по-късно време, когато християнството се налага, тези проблеми вече не са така актуални. Разказът е концентриран върху няколко по-важни деяния, които са занимателни с изключителното си съдържание.
По-късната обработка на Псевдо-Прохор не се отличава от образеца си така силно, както Псевдо-Прохоровия вариант от първичния. Една значителна разлика между Псевдо-Прохоровия текст и по-късната версия е, че повествованието в първия се води от името на Прохор като лично преживяване.
Тъй като апокрифът “Смърт на Йоан Богослов”, т. е. втората версия на Прохоровия вариант, е широко разпространен у нас, превеждам тук този текст. Творбата обхваща голяма част от апокрифната “биография” на Йоан и в такъв смисъл заглавието не съответствува точно на съдържанието, но го запазвам според оригинала. Превода правя по Тих. дам., като следвам изданието на Демина.

1. Светият Йоан Богослов беше син на Заведей и Саломия. Саломия пък беше дъщеря на Йосиф, който беше годеник на Богородица. Защото Йосиф беше родил четирима сина: Яков, Симеон, Юда и Осий и три дъщери: Естир, Марта и Саломия, жената Заведеова, майката на Йоан Богослов. А господ наш Исус Христос, брат на Саломия, която е майка на Йоан Богослов, бе вуйчо на Йоан и по-късно се нарече бог.
2. Господ обичаше много Йоана, защото беше кротък, чист, девственик, сиреч неженен. Той легна на гърдите Христови по време на тайната вечеря и запита Христос кой ще го предаде на смърт. А когато Христос бе предаден, той и Павел вървяха след Христа. Когато Христос бе разпънат, всички апостоли избягаха поради страх от евреите. А той беше там и стоеше при кръста на Христа. Тогава, по време на разпятието, Христос каза на Богородица: “Жено, ето твоят син!” А на Йоан рече: “Ето твоята майка!” Затова Йоан Богослов бе наречен брат божий и син богородичен. Тогава Йоан взе Богородица и я заведе у дома си. Имаше я за майка и служеше й, докато тя почина. След смъртта на Богородица апостолите хвърлиха жребий кой къде да иде, за да проповядва словото божие. На Йоан се падна да иде в Асия. Той се наскърби, защото разбра, че ще има да тегли много беди в морето. Така и стана, както бе речено.
3. Четиридесет дни и четиридесет нощи прекара Йоан в морето. То го носеше с лют и тъмен вятър и се вълнуваше. Така стана, защото се бе натъжил, като му се падна жребия, а не се надяваше на господа. На един бряг гемията достигна град, който се казваше Марма Реонтиаска. Там Йоан намери Прохора и го покръсти в кораба. После плаваха още 40 дни до Селевкия. Там ги надвиха войниците и ги набедиха, че са откраднали златото в гемията. Двамата, Йоан и Прохор, отидоха в град Ефес.
4. Една жена, Романа, годеница Приветова, се бе прочула до Рим със злината си; вършеше зло и мъчеше всекиго, който вярва в Христа. Тя намери Йоана и Прохора и ги осъди да работят в банята, тъй като разказваха за Христа. Те обаче не знаеха какво да правят, понеже бяха ненаучени. А тя зле ги мъчеше и отново присъди — Йоан да сече дърва и да подклажда огъня, а Прохор да полива на людете и да ги мие. В онази баня имаше див бяс. Живееше вътре от много години и всяка трета година одушаваше момък или мома. Когато банята се е строяла, зазидали в нея момък и девойка, за да не се руши. Затова онази сатана се беше загнездила там и на третата година вземаше по едного. Три месеца работиха там апостолите.
5. Веднаж дойде един момък на име Домно, който бе син Диоскоридов и слуга Романин, да се къпе в банята. И одуши го бясът. Дигна се голям плач. Стана известно на целия град Ефес. Баща му Диоскорид, като разбра, че син му е загинал, падна от голяма жалба, та и той умря. Онази жена Романа много се моли на богиня Артемида, за да оживее Домно. Късаше си снагата, отряза си косите, но нищо не можа да стори. Йоан, като чу тоя плач, запита Прохор: “Що е това?” И Прохор започна да му разказва. Романа забеляза, че Прохор говори с Йоана, разсърди се, наби зле Йоан и много го руга. Най-сетне му рече: “Ако не възкресиш Домно, твоята глава ще взема.” Свети Йоан се помоли на бога и съживи момъка. Романа, като видя това чудо, удиви се и рече на Йоан: “Наистина Христос е бил син божи, както ти казваш, и аз вече вярвам в Христа.” И се покръсти. Изповяда всичко на Йоана и го помоли да й прости. Тогава Йоан отиде, та съживи и Диоскорид. Повярва и той, а също така и син му Домно. Целият негов дом се кръсти. И търсеха прошка от Йоана. А Йоан се помоли на бога и изпъди дявола от банята. Оттогава двамата престанаха да работят в нея.
6. По онова време ефесци имаха празник на богиня Артемида. Йоан отиде на високо място, където им беше езическото черквище, и започна да ги наставлява да вярват в Христа. Множеството народ се разгневи на Йоан, всички грабнаха камъни и започнаха да хвърлят срещу него. По божие повеление ни един камък не удари Йоана, а всички паднаха върху черквата им и тя се срути до основи. Тогава Йоан им рече: “Виждате ли, че не е справедливо да хвърляте по мене камъни, бог порази вашата черква.” Те малко се позасрамиха, но продължаваха да мятат камъни. И нито един камък не удари Йоана, ами се трошаха между тях и по божия воля се разпръскваха върху тях. Така те сториха много зло помежду си.
И помоли се на бога апостолът. Земята възвря, разтърси се силно, двеста души паднаха и измряха. А ония, що останаха, не можеха ни да стоят, ни да седят, а се струпаха един до друг. И молеха се на апостола да помоли бога да прекрати своя гняв. Йоан отправи богу молитва и всички мъртви оживяха. И отново видяха страшно врене от земята. Тогава всички коленичиха пред Йоана и се кръстиха. След това Йоан отиде и намери човек, който лежеше болен от 12 години и го изцери. И много други знамения там направи апостолът.
7. Дяволът, който се беше настанил в капището на Артемида, разбра, че ще бъде прогонен, затова се престори на войник. Взе писание, седна на едно място и като плачеше, казваше: “Двама магьосници са избягали от нашия господар, тук са при вас. Заради тях иде много войска, всички ще погинем.” Показа възел със злато и рече: “Давам ви това, ако ги убиете.” Страх обхвана гражданите. Множеството отиде в дома Диоскоридов и търсеха Йоана и Прохора. Рекоха: “Дай ни тия магьосници! Иначе ще изгорим дома ти.” Диоскорид им каза: “Изгорете мене, но тях не давам.” Чрез светия дух Йоан разбра, че тази неприятност после ще изведе на добро. Затова се предадоха с Прохора. Заведоха ги при Артемидиното черквище. И помоли се богу Йоан, и срути се черквището, и разтроши се, а дяволът започна да изчезва. Апостолът му рече: “На тебе казвам, нечистий дух!” Бясът отговори: “Какво има?” — “От колко години си тук?” — “Двеста четиридесет и девет години.” Апостолът каза: “Ти ли си подигнал войската и този народ срещу нас?” Бясът отвърна: “Всичките аз ги дигнах.” И рече му Йоан: “В името на Исуса Христа Назарянина, заповядвам ти да не живееш вече на това място!” И в този час бясът изчезна. Тогава всички се уплашиха, повярваха в Исуса Христа и се кръстиха.
8. И друго голямо чудо направи там апостолът. Зли хора отидоха при цар Доментиан и рекоха: “Някакви двама магьосници-християни убедиха всички да вярват в разпънатия Христос; те оставиха нашия закон и нашите богове, а капищата ни направиха равни със земята.” Тогава царят заповяда да ги заточат на о-в Патмос. И показа се бог Йоану насъне, и каза му: “Много зло ще изтеглиш и заточение ще претърпиш, но на острова те търсят и ти трябва да идеш.” И тръгна апостолът на изгнание. Като плаваха по морето, един от войниците падна във водата. Свети Йоан и Прохор се помолиха на бога и той го възкреси от глъбините морски. А кормчията имаше в сърцето си зъл дух и от него умря. Веднага св. Йоан го изцери и той стана пак здрав и весел. Тогава всички се покръстиха.
9. Йоан отиде заточен на остров Патмос. Там синът на Мирон, името му беше Аполонид, имаше в себе си нечист дух. Апостолът го излекува. Всички на острова повярваха и се кръстиха. На този остров живееше един магьосник, същински слуга на дявола. Наричаха го Кинопс. От дълги години той живееше в пусто място заедно с нечисти духове. Хората, които обитаваха острова, го смятаха за бог, защото с помощта на дявола постигаше всичко. Аполоновите жреци, които бяха там, сиреч свещениците на идолите, видяха как апостол Йоан поучава хората с голямо дръзновение и прави чудеса. Те отидоха в пустинята при Кинопса, поклониха му се и му рекоха: “В нашия град е дошъл един апостол, който разврати целия народ, опустя ни черквището. А нас прокле и изпъди. Молим ти се, ела да го поразиш.” Кинопс им каза: “Аз не слизам в града, от много време никъде не съм отивал, а гражданите тук дохождат. И сега няма да дойда за такава дребна работа. Утре обаче ще изпратя в дома на Мирон лукав ангел, та да вземе душата Йоанова и да я предаде на вечния съд.”
10. На другия ден Кинопс изпрати лукав дявол да вземе душата на Йоан и да му я донесе. Бясът отиде в дома на Мирон и застана пред Йоан. Свети Йоан веднага позна, че е дявол, и му каза: “В името Христово, забранявам ти да излезеш от това място, докато не ми кажеш защо си дошъл при мене.” От тези думи дяволът застана [неподвижен] като вързан. И пак му рече Йоан: “Кажи ми, нечисти бесе, защо си дошъл в този дом?” Нечистият дух отговори: “Аполоновите свещеници отидоха при Кинопс и много лошо говориха за тебе. Молеха му се да влезе в града и да те умори. А той не пожела, а отговори: “От много години не съм ходил в града, и сега не искам да се мъча заради някакъв си човек. Идете си, а аз утре ще изпратя лукав ангел, за да му вземе душата и да ми я донесе да я предам на съд.” Заради това дойдох.” Йоан го запита: “Изпращан ли си друг път от него да вземаш човешки души и да му ги занасяш?” Дяволът отговори: “Много пъти ме е пращал, убивал съм, ала душа не съм занасял.” Йоан му каза: “За какво добро така го слушате?” И рече дяволът: “Цялата бесовска сила пребивава в него, стоваря се с всички князе и с нас. И той ни слуша, и ние него.” Йоан рече: “Слушай лукавий, аз, Йоан, апостол Исусов Христов, ти заповядвам никога вече да не идеш да прелъстяваш човека, нито да се върнеш при Кинопса, а да се махнеш оттук, от този остров; нигде място да не намериш и така да се мъчиш.” След това нечистият дух изчезна от острова.
11. Кинопс видя, че дяволът не се върна, затова пусна втори. Свети Йоан и с него направи същото. Тогава той изпрати двама, които бяха големи князе. Каза им: “Един от вас да влезе при Йоан, а другият да чака вън. Ако единият остане, вторият бързо да се върне да ми съобщи.” И точно така се случи. Онзи, който влезе, не излезе, а другият, що беше вън, изтича и каза на Кинопс. Разгневи се Кинопс, взе много дяволи и отиде в града. Гражданите, като го видяха, уплашиха се срамно и му се поклониха. Кинопс намери Йоан да учи много люде, които се бяха събрали около него да слушат словото божие. И голям гняв го обхвана. Рече на хората: “Мъже, слепи и отклонени от истинския път, чуйте! Ако Йоан е праведен и думите му са истинни, нека стори това, що му кажа аз. Тогава всички ще го послушаме и ще повярваме в неговите думи.” След това Кинопс повика един момък и го запита: “Жив ли е баща ти?” Момчето отговори: “Не е, умрял е.” Кинопс му рече: “От каква смърт умря?” Момчето каза: “Обикаляше моретата, корабът се разби и той се удави.” След това Кинопс рече на Йоан: “Хайде сега докажи, че думите ти са истинни. Извади от морето бащата на този момък и го доведи пред нас жив.” Йоан отговори: “Мене Христос не ме е изпратил мъртви да възкресявам, а да уча заблудените люде на закон божи.” — “Ето, познайте сега, хора, че Йоан е лъжец и ви мами” — рече Кинопс. — Дръжте го да не избяга никъде, а аз сега ще извадя бащата на това момче от морето.”
И отидоха при морето, и Кинопс удари ръцете си о водата, и разигра се морето, а Кинопс изчезна. Всички се уплашиха и рекоха: “Велик си ти, Кинопсе, и като тебе друг няма!” В тоя час Кинопс излезе от морето, като водеше със себе си бащата на момъка. Всички се учудиха. И рече Кинопс на момъка: “Този ли е твоят баща?” Момъкът отговори: “Този е!” И поклониха се всички на Кинопс, и пожелаха да убият Йоана. Но Кинопс не им позволи, ами рече: “Когато видите да направя по-голямо знамение, тогава Йоан зле ще да се мъчи.” И повика Кинопс друг човек и запита го: “Имаш ли син?” — “Имах, господине, но лош човек го намери и го уби.” Кинопс рече: “Сега ще оживее твоят син!” После повика сина му, а също така и онзи, който го бе убил. Начаса дойдоха и двамата. Тогава Кинопс запита човека: “Това ли е твоят син и този ли е злият човек, който го уби?” — “Те са господине.” После Кинопс се обърна към Йоан: “Защо се чудиш, Йоане?” Йоан каза: “Аз на нищо не се учудвам.” — “А сега по-голямо щеш чудо да видиш и тогава ще да се почудиш — рече Кинопс. — Докато не те уплаша с чудесата си, няма да те предам на смърт.” Йоан му отговори: “Скоро ще се развалят твоите чудеса и твоето знамение.” Тогава Кинопс повели, та биха много Йоана, докато примря. Кинопс, като помисли, че е умрял, рече: “Оставете го непогребан да го изядат орлите. Да видим дали ще дойде неговият Христос да го възкреси.” Всички напуснаха мястото, радвайки се и хвалейки Кинопса.
12. А Йоан стана и отиде на едно място, което се наричаше Литуволи. И отново започна да учи хората на закон божи. Кинопс разбра това и изпрати един дявол, който извеждаше мъртвите, да иде до Йоана и да му каже: “Кинопс ти готви по-голям съд, затова те остави жив. Ами ела при морето да видиш моята сила и да бъдеш посрамен.” Йоан отиде на морския бряг. И Кинопс дойде заедно с трима бесове. Те бяха онези, които бяха приели човешкия образ на тези, които Кинопс съживи — единият, когото извади от морето, този, що бе убит, и онзи, що го бе убил. Всъщност те бяха дяволи, които можеха да се превръщат. И пак удари Кинопс морето, разлюля се то, а Кинопс влезе в него. Тогава Йоан рече на тримата дяволи, които се бяха престорили на хора: “В името Христово повелявам да не мръднете оттук!” Те веднага застанаха като вързани. Йоан се помоли богу Кинопс да не излезе вече от морето и да се събере с живите хора. Така и стана. Разигра се морето, вдигна се вода, а Кинопс не се появи, потъна на морското дъно, както някога фараонът. А на тримата дяволи, които стояха като вързани, Йоан рече: “Заповядвам ви в името на разпънатия Христос да излезете от това място и да идете да се мъчите в ада!” И в тоя час те изчезнаха и повече не се видяха. Хората, които обичаха Кинопс, три дни и три нощи седяха да го чакат да излезе от морето, докато примряха от глад, от плач и от горещина. Лежаха безгласни, трима от тях умряха. На края Йоан отново дойде при тях, помоли се на бога и всички станаха здрави и сити. А тримата, които бяха умрели, той възкреси. Всички повярваха, паднаха пред нозете на Йоан и се кръстиха от малък до голям. Йоан дълго ги поучаваше и наставляваше в божия закон.
13. Една жена на име Проклиния искаше да мъчи Сосипатровия син, но Йоан не позволи, а помогна на момъка. Тогава тя наклевети Йоан на съдията Антипат и той започна да бие Йоан. И веднага ръката му изсъхна. Дясната ръка на Проклиния също изсъхна. А земята, по която стъпваха, се проваляше под тях. Те видяха това чудо, поклониха се и удариха на молба. Покръстиха се те и всички хора, които живееха на остров Патмос. Много се молиха на апостола да им остави писание, та да знаят, как се е родил Христос и цялата наредба божия.
14. И качи се тогава Йоан на планината заедно със своя ученик Прохор, и се молиха на бога три дни, без да ядат и пият. На третия ден се появи мълния и силна гръмотевица, планината се разтърси. Прохор се изплаши и падна на земята като мъртъв. Йоан го взе за ръката, вдигна го и го остави да седне от дясната му страна. Тогава Йоан погледна към небето и като слушаше божиите уста, започна да говори: “В началото бе словото. И словото дойде от бога …” И другите думи до края, които Йоан чу от божиите уста, изрече, а Прохор пишеше. И така, там се завърши Светото писание. А след това се разпръсна из целия свят.
15. Оттам Йоан отиде в Агрикия и излекува сляп човек. Оттук пак се върна в Ефес и заживяха там с Прохор. Когато отначало Йоан бе дошъл в Ефес, оставил бе у ефеския владика един момък. Но сега не го намери. Чуйте, благословени християни, какво пише за този момък Клим Александрийски.
16. Когато ходеше по ефеските градове и проповядваше, свети Йоан намери едно младо и хубаво момче. Светецът го поучи и едва го убеди да стане християнин, защото той беше езичник. И остави го при ефеския епископ, като каза: “Предавам ти този момък да го имаш за син пред бога и пред светите ангели. Не се грижи за него как да го отхраниш да порасне, ами го напътствувай как да се спаси. Научи го и вразуми, и го направи християнин. Това да ти е грижата, защото аз ще пътувам от град на град да разнасям името Христово и не мога да го водя винаги след себе си.” Това каза и го остави. Владиката взе момчето, както каза апостолът, поучи го, кръсти го и го напътствуваше в християнската вяра. Докато не беше кръстен, много го учи, а откак се покръсти, престана да се грижи за него. Мислеше си, че вече е оставил злото, и не се стараеше толкова да го учи. Момъкът видя, че епископът вече не му се сърди, нито му дава заповеди, ами му прощава и го оставя да прави онова, що му е драго. Тогава той започна да дружи с млади, безделни хора. Отначало се отдаде на блудство, после по малко започна да краде и на края стана началник на разбойниците, сиреч войвода. Ходеха по горите, по планините и по пътищата, убиваха хората и ги ограбваха, и много други злини направи. Така изминаха много години.
17. Ето че дойде Йоан в Ефес, намери епископа и пожела да види момъка. Рече на епископа: “Дай ми онова, което ти дадох пред бога!” Епископът се замисли, чудеше се какво искат от него. И пак му каза светият Йоан: “Момъка, когото ти оставих да покръстиш, него ти искам.” Като чу това, епископът въздъхна и просълзен каза: “Божий отче, момъкът умря.” Йоан го запита: “От каква смърт?” Епископът му отговори: “От духовна смърт умря, лош излезе момъкът и безполезен. Сега е в планината войвода на разбойници.” Свети Йоан му каза: “Ех, че добър пастир оставих на стадото си! Добре ли е да погине една душа заради твоя грях? О, епископе, дайте ми бързо кон и някой да ми покаже път към планината, където той пребивава.”
18. Светията възседна коня и отиде при стражата на разбойниците. Онези го видяха и поискаха да го убият. А той им рече: “Моля ви се, заведете ме при вашия войвода.” И те го заведоха. Като го видя отдалече, момъкът извади гола сабя в ръката си и започна да бяга. Свети Йоан взе и той да тича пеша след него. Плачейки, викаше и му говореше: “Защо бягаш от баща си, чедо мое, защо ме караш да се трудя и измъчвам? Пощади стария човек, чужденеца и сиромаха. Спри и не бой се! И пак имай надежда да се спасиш. Аз ще забравя злото, което си правил; знай, чедо, че Христос ме е пратил да простя твоето прегрешение. Не плаши се, аз ще поема твоите грехове върху моята глава. Кръвта, която си пролял, лежи на моята душа. Само ела да се покаеш. Откажи се от тези работи!” Като чу това момъкът, домиля му, защото беше човек. Захвърли сабята и се разплака. Рече: “Помилвай ме, божий рабе, и прости ме. Не мога да те погледна в лицето, защото ме е срам. Дали ще имам и аз прошка? Ще ме приеме ли Христос, като съм сторил толкова зло?” Свети Йоан му рече: “Ще те приеме Христос, чедо мое, само ела да се върнем. Не оставай тук в дяволското гнездо.”
След това тръгнаха. И заведе го свети Йоан пак при епископа. От тогава момъкът се покая, спаси се и стана свят. И не само той, но и всички от дружината му, като видяха, че той се покая, и те се покаяха и се спасиха. Така и ние, братя, сме длъжни да идваме на покаяние.
19. Един друг човек беше задължнял много на евреин. Дотегна му да лежи затворен в тъмницата заради големия си дълг, взе люта отрова и я погълна пред евреина. По това време там се случи свети Йоан. Той направи кръстен благослов над отровата в устата на човека и така го избави от смърт, зло не му се случи. А сеното превърна в злато и даде на евреина. Евреинът се удиви, двамата с длъжника коленичиха пред свети Йоан и се кръстиха. И много други чудеса направи, докато приведе всички в християнската вяра. Прави там чудеса цели 26 години. Отначало беше проповядвал в Ефес 19 години, а на остров Патмос 15 години. А някога, като излезе от Йерусалим и дойде в Ефес, беше сторил вече 60 години и 7 месеца. Всичките негови години бяха 120 и 7 месеца.
20. В деня на света Неделя, той събра братята, поучи ги на страх божи, после излезе от Домновия дом, като взе със себе си Прохора и други седем ученици. Рече им: “Вземете една мотика!” И отиде на едно място и каза на учениците си: “Седнете тук!” Беше още рано. Той се отдалечи от тях, колкото да хвърлиш камък, и много се моли на бога. После се върна при учениците си и им нареди да изкопаят гроб колкото за неговия ръст. И заръча на Прохор да се върне в Йерусалим и там да седи до края на живота си. Поучи учениците си да пазят неговите заповеди, целуна ги и им рече: “Мир вам, братя!” Влезе в гроба, легна и им каза: “Гребете земята, моя майка, и ме покрийте.” Те го целунаха и заринаха пръстта до коленете му. Той още веднъж ги целуна. И те пак заринаха пръст до шията му, целуваха го и жално плакаха. Слънцето огря и той си предаде душата, представи се на бога. Покриха му лицето с кърпа и на края хвърлиха земя. После се разотидоха.
Разчу се в града и хората отидоха при гроба. Те разкопаха, за да видят Йоана, но не найдоха нищо от него. Много плакаха, молиха се богу и се върнаха в града. Такова беше неговото чудно успение. Разказват, че от гроба му на 8-ми май излиза ситен прах и чудно благоухание се носи оттогава и до днес. Нему слава во веки! Амин.

Реклами