Ангелите в Свещеното Писание

Този текст е част от „Догматическо богословие“ с автори: Архимандрит Алипийи Архимандрит Поликарп
стр. 229 – 249
Издателство на книжното тяло:
Славянобългарски манастир „СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ“ 2003
Книгата можете да свалите в е-формат от тук: https://goo.gl/TgGzWK
Думата(гр.) означава “вестител”, “пратеник”, което е указание не за природата на Ангелите, а за изпълняваното от тях служение. С думата “ангел”, в значението й на “вестител”, в Свещеното Писание биват наричани не само безплътните духове, но и други пратеници на Бога. Например, “ангел” е наречен и пророк Моисей (Числ. 20:16) и други от пророците (Ис. 33:7; Аг. 1:13); Христовият Предтеча, както и Сам Христос, е наречен “Ангел на Завета” (Мал. 3:1). В Новия Завет, освен св. Иоан Прпедтеча (Мат. 11:10), “ангели” в гръцкия текст са назовани и неговите ученици (Лук. 7:24), а също – и апостолите (Лук. 9:52), предстоятелите на църквите (Откр. 1:20; 2:1), а в Стария Завет така се наричат дори и различните стихии, когато се явяват като оръдия на Божията воля (Пс. 77:49).

Оттук, разбира се, съвсем не следва, че Писанието не казва нищо конкретно за битието на безплътните духове – Ангелите в собствения смисъл на думата. В Библията тяхното съществуване никога не се е поставяло под съмнение. Свидетелствата за тях, и в двата Завета, са достатъчно многобройни.

Така, след изгонването на падналите в греха прародители от рая, пред неговите врати бил поставен Херувим с пламенен меч (Бит. 3 гл.). Изпращайки своя слуга при Нахор, Авраам го окуражавал с думите, че Господ ще изпрати Своя Ангел, за да го съпътства и да му помогне да завърши благополучно пътя си (Бит. 24:7). Иаков видял Ангели и насън (във видението на тайнствената стълба, на път към Месопотамия – Бит. 28 гл.), и наяве (на път за вкъщи, при Исав, когато видял “опълчението” на Ангелите Божии – Бит. 32: 1 – 2). Също така и в Псалтира много пъти се говори за Ангелите (например, хвалете Го, всички Негови Ангели – Пс. 148:2; ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища – Пс. 90:11). За тях се споменава и в книга Иов и у пророците. Пророк Исаия видял серафими, които обкръжавали Божия престол (6 гл.); пророк Иезекиил видял херувими във видението на Дома Божий (Иез.10 гл.).

Новозаветното Откровение съдържа много места, в които се говори за Ангелите. Ангел възвестил на Захария зачатието на Предтечата; Ангел благовестил на Пресвета Дева Мария раждането на Спасителя, и Ангел се явил на Иосиф в съновидение; многобройно воинство от Ангели славословело Христовото Рождество, Ангел благовестил на пастирите раждането на Спасителя, Ангел възспрял влъхвите, за да не се върнат при Ирод; Ангели служели на Иисуса Христа след изкушаването Му в пустинята; Ангел се явил в Гетсиманската градина и подкрепял Спасителя; Ангели възвестили на мироносиците за Христовото Възкресение, и пак Ангели възвестили на апостолите при Възнесението на Христа за Неговото Второ Пришествие. Ангели освободили от веригите Петър и другите апостоли, както и друг път Ангел свалил оковите на апостол Петър, докато бил сам в тъмницата; Ангел известил апостол Павел, че той трябва да се яви пред кесаря. Видението на Ангелите стои в основата на дадените на свети Иоан Богослов откровения.

Сам Господ Иисус Христос споменава неведнъж за Ангелите. И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели; а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели (Лук. 12:8 – 9). Ангелите са постоянните свидетели на Божиите действия. Те непрестанно гледат лицето на Небесния Отец, т.е. съзерцават Божеството в Неговите енергии. Те ще съпровождат Христа при Неговото славно Второ Пришествие.

След толкова многобройни свидетелства, не следва да се съмняваме в съществуването на ангелския свят. Трябва да приемем като напълно лишено от основание мнението на протестантската библейска критика, според което евреите са заимствали учението за Ангелите от персийската религия по време на Вавилонския плен. Ангели се споменават в цялата Библия, включително и в най-древните й книги, чието написване предшества преселението на евреите във Вавилон. Освен това, налице са и съществени разлики между персийското и богооткровеното учение за безплътните духове:

1. Религията на персите е дуалистична и съответно на това, добрите ангели произхождат от доброто начало (Ормузд), а злите – от злото (Ариман). Но Библията учи, че Единият Бог е сътворил всичко “твърде добро” и че едва впоследствие част от Ангелите е отпаднала от Бога според собствената им воля.
2. Духовете на персите се делят на два пола, подобно на хората. Но съгласно учението на Библията, Ангелите са безплътни и не се разделят по полов признак.
3. Ако персите се покланяли на ангелите по същия начин, както и на Ормузд, то при евреите всяко отдавано на Ангелите поклонение било строго забранено.

Също толкова неприемливо е мнението на рационалистите, че говорейки за Ангели, Христос и апостолите само се приспособявали към вярванията на народа. Такова поведение не би съответствало на светостта на Спасителя и на висотата на Неговото учение. От Неговите уста не е излязла нито една лъжа. Христос е Въплътената Истина.

Вразумявайки садукеите, които отричали възкресението и съществуването на Ангелите, Господ казва: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия; защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата (Мат. 22:29 – 30).

Дори и в Посланието си до колосяните апостолът да ги предупреждава да се пазят от безразсъдното или неправилно почитане на Ангелите (Кол. 2:18), но едновременно с това, в същото послание той изброява и някои от степените в ангелската иерархия, създадена от Сина (Кол. 1:16), като по този начин не оставя никакво съмнение в действителното съществуване на ангелския свят.

       Произход на Ангелите

В Символа на вярата ние изповядваме Бога като Творец на видимия и невидимия свят. Също и апостол Павел пише, че чрез Божия Син е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти – всичко чрез Него и за Него е създадено (Кол. 1:16). В противовес на лъжливите гностически теории за Ангелите, които ги разглеждали като порождения или излияния на Божествената природа, още древните отци на Църквата учели съвсем ясно, че Ангелите са сътворени същества.

В Откровението не се споменава направо и конкретно времето, когато са били сътворени безплътните сили. Но въпреки това има косвени указания, че те са били сътворени преди човека и преди материалния свят. Така напр., в образа на змията не някой друг е изкушавал прародителите ни, а падналият ангел (Бит. 3 гл.). Следователно, по времето на създаването на нашите прародители ангелският свят не само е съществувал, но вътре в него вече се е било извършило отпадането от Бога на някои от ангелите. В книга Иов се казва, че още когато се полагали основите на земята, Ангелите Божии възклицавали от радост и прославяли всемогъществото на Твореца (Иов 38:6 – 7). И ако земята отначало била неустроена, безвидна и пуста, то духовното небе не се нуждаело от постепенно въвеждане на порядък в него, ангелският свят бил създаден още при появата си подреден и устроен.

Също и светите отци учат, че Ангелите били сътворени преди видимия свят. Свети Григорий Богослов пише, че “Бог измисля най-напред ангелските Небесни Сили; и мисълта станала дело, което било изпълнено от Сина и завършено от Духа. А доколкото първите твари (Ангелите) се оказали благоугодни, (Той) измисля и другия свят – видимия и веществения”^[1]. Свети Иоан Дамаскин изказва същата мисъл: “…Необходимо е било първо да бъде сътворена умопостижимата същност, след това – сетивната, и чак тогава вече от едната и от другата същност – човекът”^[2].

       Природата на Ангелите

       А. Безплътност

В Писанието Ангелите се наричат “духове” (Евр. 1:14). Апостол Павел ги отнася към невидимия свят (Кол. 1:16), което също е индикация (указание) за духовността на тяхната природа. За безплътността на Ангелите ясно учи Сам Иисус Христос. След Своето Възкресение Той се явил на учениците Си, които се уплашили от Неговото явяване, понеже Го помислили за дух. Но Той се обърнал към тях така: защо се смущавате…Вижте ръцете Ми и нозете Ми…попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам (Лук. 24:38 – 39). Ще рече, духовете не само, че не притежават грубо земно тяло, но те нямат дори и такова леко, всепроникващо, прославено тяло, каквото има Възкръсналият Спасител и каквото ще имат светиите в бъдещия век.

В Писанието ангелите винаги се изобразяват в някакви сетивни, най-често – в човешки, образи. Това, обаче, в никакъв случай не говори, че те са телесни същества. Сам Бог неведнъж се явява в Стария Завет в подобни сетивни образи (Тримата Странници, къпината, облака, Ангел Господен и т.н.), понеже Бог временно може да приема най-различни форми, за да стане видим. Същото това твърдят светите отци и по отношение на Ангелите. “Ангелите, като се явяват, по Божия воля, на достойните хора, се явяват не такива, каквито са сами по себе си, а изменени съобразно способностите на възприемащите” – пише свети Иоан Дамаскин^[3].

Следователно, ангелските езици, приписването на много очи или крила на Ангелите – всичко това са само символи на свойствата на ангелската природа, на тяхната духовна проницателност, бързина и пламенна ревност. Телата, в които те са се явявали на хората, не им принадлежат, а са приемани временно от тях, според Божията воля. Свети Иоан Дамаскин казва, че тварната природа на ангелския свят за нас е непостижима: “единствено Творецът знае вида и характера на тази (ангелската) същност”^[4]. Не е известно дали Ангелите са с еднаква същност. Възможно е всеки от тях да е уникално Божие творение, отделен духовен свят.

И така, Ангелите са чисти, или безплътни, духове. Но каква се явява тяхната природа в сравнение с Бога? Допустимо ли е да ги считаме за такива абсолютни и съвършени духове, какъвто е Сам Бог? Очевидно, не. Духовността на Ангелите, които са сътворени същества, безспорно е ограничена и несъвършена. Почти всички от древните отци и учители на Църквата се обединяват в мисълта, че Ангелите имат безплътна и духовна природа само в сравнение с човека. Някои от отците и църковните писатели – като свети Иустин Философ, Тертулиан, Ориген, свети Методий Патарски и свети Василий Велики – говорели за известна телесност на Ангелите, като имали пред вид най-вече, че нищо от тварното не е чуждо на известна вещественост. Тази ангелска телесност те разбирали, обаче, в особен, възвишен смисъл. Те казвали, че Ангелите нямат нищо общо с видимите, осезаеми тела, а обладават невидима и ефирна природа. Други свети отци – Атанасий Велики, Григорий Богослов, Григорий Нисийски, Иоан Златоуст, Кирил Александрийски, Иоан Дамаскин – считали, че Ангелите са съвършено безтелесни. Но въпреки това, и те все пак допускали известна вещественост у Ангелите. Така напр., свети Иоан Дамаскин пише: “Безтелесен и невеществен наричаме Ангелите единствено, като ги сравняваме със самите нас, защото в сравнение с единствения и несравним Бог всичко изглежда грубо и веществено; а единствено Божеството е изцяло невеществено и безтелесно.”^[5] В потвърждение на определението, че е допустимо Ангелите да се изобразяват върху иконите, отците на VІІ Вселенски събор утвърждавали, че само Бог е съвършено безтелесен и невидим. “Що се отнася до разумните сили, те не са отнети изцяло от телесността и не са безусловно невидими, бидейки надарени с някакви тънки, въздухообразни или огнени тела, в които те много пъти са се явявали и са били видими”.^[6] Отците не уточнили дали временно или постоянно Ангелите носят тези финни тела. Те само засвидетелствали, че безплътността на Ангелите е относителна, че Ангели са се явявали на хората и поради това те в определен смисъл са изобразими.

Тъй като са безплътни, Ангелите са свободни от телесните потребности. Те не се нуждаят от веществена храна, макар понякога Библията да ги изобразява вкусващи храна. Свети Иустин Мъченик учи, че Ангелите, по подобен на огъня начин, могат да унищожават предложените им ястия. Така напр., Ангелът казва на Товит:През всички дни вие ме виждахте, но аз не ядох и не пих, – само наглед ви се струваше тъй (Тов. 12:19). Наистина, Писанието нарича изпратената от небесата манна, с която евреите се хранели в пустинята, “ангелски хляб” (Пс. 77:25), но тези думи не следва да се разбират буквално. Манната служела като храна за тялото, а заедно с нея се подавала и благодат за насищането на душата^[7]. Пак същата благодат поддържа живота и на ангелския свят.

Ангелите не раждат себеподобни. Христос казва, че при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата (Мат. 22:30). Ангелите “нямат нужда от брак, тъй като те не са смъртни” – пише свети Иоан Дамаскин^[8]. Тъй като не могат да се размножават, те са били сътворени всички наведнъж и едновременно, и то в такова множество, че, съгласно мисълта на свети Иоан Златоуст, превъзхождат всяко число.^[9]

В някои апокрифи се говори за брак между Ангели и жени. В книгата на Енох текстът от книга Битие, в който се говори за бракове между “Божиите синове” и “човешките дъщери” (Бит. 6:4), се интерпретира като някакво съобщение за нечестиво “смешение на женската кръв с ангелския огън”. Но отците на Църквата отхвърлят подобно тълкувание и считат, че тук става дума за бракосъчетаване между потомците на Сит и Каин. Впрочем, отделни християнски писатели, в частност – Тертулиан, свети Иустин Философ, Климент Александрийски, считали, че е възможен някакъв съюз между падналите ангели и жени. Тертулиан пише, че силата на женската прелест е такава, че може да съблазни не само демоните, но и Ангелите (очевидно, в този смисъл той разбирал и думите на апостол Павел:жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея – заради Ангелите (1 Кор. 11:10).

Мнението, че е възможно да съществуват брачни отношения между човека и боговете (т.е. демоните) било доста разпространено между езичниците. В култовете на Ваал, Дионис, Астарта и др. се среща огромно количество от богове-бащи и майки, богове на любовта, които встъпват в брак помежду си и с човеците. Така наречената свещена проституция, която се практикувала в езическите храмове, олицетворявала отношенията с божеството^[10]. Не случайно в Стария Завет Бог заклеймява ритуалите на езичниците, като нарича идолопоклонството блудство (Изх. 34:15; Ис. 1:21). Когато апостол Иуда съобщава в своето Послание заангелите, които не опазиха своето началство (на руски – “своето достойнство”) , а напуснаха жилището си (1:6), от това не следва, че тук трябва да търсим намек за някакъв-си демоничен брак, но трябва да разбираме отпадането от Бога на част от Ангелите.

       Б. Отношение към пространството и времето

Ангелите са безплътни и, следователно, не заемат място в пространството. Те се придвижват с мълниеносна бързина и за тях не съществуват препятствия. “Те не биват спирани нито от стени, нито от врати, нито от ключалки, нито от печати” и временно могат да приемат различни пространствени образи. Свети Иоан Дамаскин пише, че, като са небесни умове, те обитават в места, “постигани само от ума, бидейки описуеми (ограничени) не по телесен начин, – защото по природа нямат вид, както телата, и не са триизмерни, – но духовно присъстват там, където им е заповядано, и не могат в едно и също време да бъдат и да действат там и тук… Когато са на небето, не са в същото време и на земята; и когато Бог ги изпрати на земята, не остават на небето.” Иначе казано, Ангелите не са вездесъщи, т.е. в известен смисъл те все пак са ограничени в пространството^[11]. Защото те не обхващат в себе си целия свят, а сами се намират в него, като по съответния начин са ограничени от сътворилия ги Бог^[12].

Те са надарени с безсмъртие. Писанието учи, че те не могат да умират (Лук. 20:36). Обаче Ангелът, според мнението на свети Иоан Дамаскин, “е безсмъртен не по природа, а по благодат (по силата на нейния дар), защото всяко нещо, което има начало по своята природа, има и край”^[13]. Свети Григорий Палама пък, напротив, смята, че Ангелите са безсмъртни по природа, точно така, както – и човешките души. Именно поради тяхното безсмъртие са възможни вечните мъки. Вечността на ангелския свят е тварна вечност, имаща начало. Ангелите са били сътворени в първото мигновение при сътворяването на света, “в началото”, на границата между времето и вечността. “От тази мигновена временност,  – пише В. Лоски – те веднага се насочват към вечната хвала и служение или към бунта и ненавистта. В тварната вечност протича някакъв процес, защото ангелската природа може непрестанно да възраства с натрупването на вечни блага, но това се извършва извън времевата последователност”^[14]. “Всички временни същества са получили от Създателя битие и начало, а за някои и краят е определен, но краят на добродетелта е безпределен…и Ангелите, тези безтелесни същества, не живеят без преуспяване, но винаги приемат слава към славата и разум към разума.”^[15]Такъв род изменчивост на ангелската природа е свързана с определена, макар и неизвестна на нас временност^[16].

       В. Съвършенство на ангелската природа

Ангелите са сътворени по Божи образ и подобие. Свети Иоан Дамаскин пише: “Творецът на Ангелите, Който ги приведе в битие от несъществуващото, ги създаде по Своя образ безтелесни, разумни и свободни”^[17]. Свети Григорий Палама учи, че в това, което се отнася до подобието Божие ние отстъпваме значително, и особено – сега, пред Ангелите^[18]. За разлика от нас, те всякога и непрестанно непосредствено се причастяват с Божествената Светлина, а уподобяването на Бога се извършва именно посредством озарението и просвещаването от Неговата благодат. По отношение на благодатта и причастността към Светлината, по отношение на единението си с Бога, Ангелите превъзхождат човеците. Затова те се и наричат “втори сияния”, служители на Висшето Сияние, “втори светлини”, отблясъци на Първата Светлина, умни сили и служебни духове. “Ангелът е като че някакво изтечение (струя) на Първата Светлина и Нейно причастно. И божествените умове, движейки се в този (всесвещен) кръговрат, се съединяват с безначалното и безкрайно осияние на красотата и благото. Сам Бог е Светлината…И каквото е слънцето за веществените същества, това е Бог за умните сили”^[19]. Като наричаме светите Ангели “струи на Божеството”, от това не следва да ги отъждествяваме в пантеистичен смисъл с някаква част от същността или енергията на Бога. Както и всичко съществуващо, Ангелите са сътворени “от нищо” чрез действието на Божествената воля. Тяхната същност е тварна, но те обилно се насищат с Божествената благодат и я препредават на останалото творение, затова поради причастността си на благодатта се наричат в богословието “реки на Божествената Благост”. Те съзерцават Божеството, “доколкото това е възможно за тях, и това им служи за храна” – пише свети Иоан Дамаскин^[20]. Пак той дава и следното определение на Ангела: “Ангелът е разумна природа, надарена с ум и свободна воля”^[21]. Следвайки свети Иоан Дамаскин, свети Григорий Палама учи, че като безплътни същества, Ангелите не притежават органи на сетивата. “Добрите Ангели – пише той – имат познание за сетивното (?”ведение чувств”), но възприемат това не чрез сетивна или природна сила, а го познават чрез боговидната сила (т.е. посредством благодатта), а от тази сила нищо от настоящето, миналото или бъдещето не може да се укрие”^[22].

Тъй като обладават разум и свободна воля, Ангелите могат да преуспяват в доброто или да се отклоняват към злото. Впрочем, светите Ангели, пише Дамаскин, “трудно се скланят към злото, макар и да не са непоколебими, а сега всъщност и са непоколебими – но не по природа, а по благодат и поради привързаността си единствено към доброто”^[23]. Те свободно са избрали пътя на служенето на Бога и на прославянето Му, което представлява средство за усъвършенстването на тяхната природа.

Тяхната мъдрост в Писанието служи като образец за човека (2 Цар. 14:20). Те притежават ум, по-проницателен, гъвкав и силен, в сравнение с човешкия. Ангелите на светлината са чужди на завистта и гордостта. Те се изпълват с радост при разкайването на всеки грешник (Лук. 15:10). Ангелите са надарени с могъщество и сила. По думите на апостол Петър, със силата и мощта си те превъзхождат всяко земно началство и власт (2 Петр. 2:11). По Божие повеление те могат да извършват необикновени действия. Така напр., Ангелът, който слезе от небето при гроба на Възкръсналия Спасител, предизвика силно земетресение (Мат. 28:2). За една нощ Ангел избил 185-хилядна асирийска войска (4 Царств. 19:35).

Независимо от нейното съвършенство, ангелската природа, като тварна, е ограничена във всички отношения. Ограничеността на техния разум не позволява на Ангелите да познават дълбините на Божието Същество (1 Кор. 2:11). Те не са всезнаещи, не знаят бъдещето, освен – ако Сам Бог не им го открие. Например, на тях не им е известен денят и часът на Второто Пришествие (Марк. 13:32; Ис. 44:7). За тях не е постижима до край тайната на Изкуплението, в която те биха желали да надникнат (1 Петр. 1:12). Скрити са от тях, в известна степен, и помислите на човешките сърца (3 Царств. 8:39; Иер. 17:9). Понякога те предсказват бъдещето, но не по силата на собственото си знание, а по откровение свише. Като са безтелесни и свободни от телесни страсти, те “не са безстрастни”, т.е. не са напълно свободни от духовни страсти, “защото безстрастно е единствено и само Божеството” – пише свети Иоан Дамаскин^[24]. В книга Иов се казва, че Бог не само в човеците, но и у Ангелите Си съглежда недостатъци (Иов 4:18). Волята и могъществото им са ограничени от тяхната природа. Те не могат със собствената си сила да извършат никакво чудо, ако не получат заповед от Бога, Който едничък върши чудеса.

Със своето 35-то правило Лаодикийският събор осъдил и отхвърлил еретическото поклонение, отдавано на Ангелите, като на творци и управители на света, и утвърдил православното им почитане като служители на Светата Троица. Техният празник е установен не случайно на 8 ноември. Ноември е деветият месец^[25], което символично указва на деветте чина на небесната иерархия. Осмият ден указва на бъдещия Събор на всички Небесни Сили в деня на Второто славно Христово Пришествие. Когато свърши това време, символично изчислявано като седмица, тогава ще дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него (Мат. 25:31).^[26]

       Брой на Ангелите

В Свещеното Писание ангелският свят се представя като необикновено голям. Така, патриарх Иаков, като видял множество Ангели, казал: това е Божие опълчение(Бит. 32:2). На пророк Даниил било дадено да види в откровение как хиляда хиляди, т.е. милиони Ангели, служели на Стария по дни (Дан. 7:10). Многобройно небесно воинство славословело рождението на Спасителя на света (Лук. 2:13) и т.н.

Истината, че съществува неизброимо множество Ангели, някои от светите отци онагледявали с помощта на евангелската притча за изгубената овца. Ако за цялото паднало човечество, по думите на свети Кирил Иерусалимски, се говори иносказателно като за една заблудила се овца, то 99-те незаблудили се овци са светите Ангели. “Населяваната от нас земя – пише той – е като че някаква точка, която се намира в центъра на небето: затова обкръжаващото я небе има толкова по-голям брой обитатели, колкото то самото е по-голямо като пространство; а небесата на небесата са населени с необятен брой (обитатели). Ако е написано: хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него (Дан. 7:10), – то е не поради това, че числото на Ангелите е такова, но – поради това, че пророкът не е могъл да изрече по-голямо число.”^[27]

       Ангелската иерархия

 Бог наведнъж създал различните родове ангелски сили. Различието на Ангелите по природа не е в резултат на различната степен на “охлаждането” им в любовта, както учел Ориген. Дионисий Ареопагит излага в система църковното учение за деветте ангелски чина. Той пише, че небесният свят има иерархически строй, тъй като не всички ангелски чинове приемат в равна мяра Божественото просвещение. Нисшите чинове приемат просвещение от висшите. Ангелският свят е едно цяло и заедно с това – лествица. Всички Ангели в някаква степен са причастни на Божеството и на съобщаваната от Него Светлина^[28], но степента на тяхното знание и съвършенство не е еднаква.

Ангелската иерархия се състои от три триади. Първата, висшата – това са Серафимите, Херувимите и Престолите. Всички те се намират в най-тясна и непосредствена близост до Бога, “като че в преддверията на Божеството”, при самото Троическо светилище. За тях е достъпно прякото и неопосредствано знание на Божествените тайни. Те живеят в неизречената светлина, съзерцават Бога в ярка светлина.

Шестокрилите Серафими (евр. – пламенеещи, огнени), за които се говори само у пророк Исаия (Ис. 6:2), пламенеят от любов към Бога и подбуждат и другите към нея.

Херувимите (евр. – колесници, ?или – “обилие от разум”, “излияние на премъдростта”) – духовните същества, които пророк Иезекиил видял в образите на човек, теле, лъв и орел (Иез. 1 гл.). Тези символи означават, че Херувимите съчетават в себе си качествата разумност, послушание, сила и бързина. Херувимите предстоят пред Божия престол (Откр. 4:6 – 7). Те са като някаква духовна колесница на Всевишния (Иез. 1:16, 26), затова Бог се нарича Този, Който седи на херувими (1 Царств. 4:4).

Херувим пазел входа към рая (Бит. 3:24). Изображения на два Херувима били поставени върху Ковчега на завета, мястото на непосредственото Божие присъствие (Изх. 25:18 – 20). Тирският цар, символизиращ сатаната според мнението на светите отци, е наречен осеняващ Херувим (Иез. 28:14), което указва на първоначалната му близост до Бога.

Многоочитите Херувими, по думите на Дионисий Ареопагит, сияят със светлината на богопознанието. Те предават премъдростта и просвещението на богопознанието на нисшите чинове. Те са “реки на премъдростта”и “места на Божия покой”; оттук някои от Херувимите се именуват “Престоли”, доколкото върху тях не чувствено, а духовно, с особено обилие на благодат почива Сам Бог^[29].

Средната иерархия съставят: Господствата, Силите и Властите.

Господствата (Кол. 1:16) владеят над последващите чинове на Ангелите. Те учат поставените от Бога земни властители да управляват мъдро. Те учат човеците как да придобиват власт на чувствата си, как да укротяват греховните въжделения, да подчиняват плътта на духа и да побеждават изкушенията.

Силите (1 Петр. 3:22) вършат чудеса и преподават благодатта на чудотворството и прозорливостта на Божиите угодници. Те помагат на човеците в носенето на трудовете, укрепяват ги в търпението, даруват им духовна сила и мъжество.

Властите (1 Петр. 3:22; Кол. 1:16) имат власт да укротяват силата на дявола. Те отблъскват от нас бесовските изкушения, предпазват подвижниците, помагат им в борбата със злите помисли. Те притежават също така и власт над силите на природата, например, над вятъра и огъня (Откр. 8:7).

В най-нисшата иерархия влизат: Началата, Архангелите и Ангелите.

Началата (Кол. 1:16) началстват над по-нисшите Ангели, като насочват дейността им към изпълняването на Божиите повеления. На тях е поверено управляването на Вселената, опазването на различните страни, народи и племена. Те учат земните началстващи да изпълняват своите задължения не заради изгодата и личната слава, а във всичко да търсят славата Божия и ползата на ближните.

Архангелите (1 Сол. 4:16) са благовестници на великото и преславното. Те откриват на хората тайните на вярата, пророчествата и волята Божия, т.е. служат като посредници на Откровението.

Ангелите (1 Петр. 3:22) са най-близо до хората. Те възвестяват Божиите намерения, наставляват ни в добродетелите и в светия живот. Те пазят верните, възспират ни, за да не паднем, помагат на падналите да станат.

Свети Дионисий Ареопагит осъзнава несъвършенството на дадената систематизация. Той пише: “Колко са чиновете на небесните същности, какви са те и по какъв начин у тях се извършват тайните на свещеноначалието, с точност знае само Бог, Виновникът на тяхната иерархия; както и те знаят собствените си сили и просветления, своето свещено и свръхкосмично чиноустроение. А ние можем да кажем за това само толкова, колкото Бог ни е открил пак чрез тях, като добре познаващи самите себе си.”^[30]

По подобен начин разсъждава и блажени Августин: “Че има Престоли, Господства, Начала и Власти в небесните обители – вярвам непоколебимо, и че самите те се различават помежду си – изповядвам без съмнение; но какви са те и в какво се различават помежду си – не зная.”

Някои свети отци смятат, че изброените девет чина далеч не обхващат всичките съществуващи Ангелски чинове, но че съществуват и други, които ще се открият едва в бъдещия век (Еф. 1:21).

Известният православен богослов протоиерей Иоан Майендорф счита, че за християнската традиция иерархическата структура на ангелския свят, предложена от Дионисий Ареопагит, е предпостявка за големи неудобства. “Ветхозаветната ангелология е сложна и никак не се вмества в иерархията на Дионисий. Така, Серафимът в книгата на пророк Исаия е непосредствен пратеник на Бога (в системата на Дионисий Серафимът би трябвало да използва по-нискостоящата иерархия). Църквата почита Архангел Михаил като предводител на небесното воинство (в Посланието на апостол Иуда той се сражава със сатаната), но в системата на Дионисий архангелският чин е един от най-нисшите в небесната иерархия.” Това било забелязано от светите отци, поради което те приемали иерархията на Дионисий с необходимите уговорки. Така, свети Григорий Палама утвърждава, че Въплъщението на Христа е нарушило първоначалния порядък: в нарушение на всички иерархически взаимоотношения, Бог изпратил Архангел Гавриил, т.е. един от нисшите Ангели, да предаде на Дева Мария благата вест за Въплъщението. Отразявайки същата мисъл, песнопенията в празниците на Възнесение и Успение провъзгласяват, че Ангелите се удивили на това, че човешката природа на Христа и Божията Майка “се възнася от земята на небето”, напълно независимо от ангелската иерархия^[31].

И така, следва да имаме пред вид, че класификацията на небесните сили на Дионисий Ареопагит е достатъчно условна и схематична. Тя не е способна напълно удовлетворително да обясни някои факти в Откровението и явленията в духовния живот. Например, ако строго следваме схемата на Дионисий, нашето общение с Бога ще бъде възможно само чрез посредничеството на Ангелите. Въпреки това в Свещеното Писание ще открием колкото бихме пожелали примери на общуване на човеците с Бога без посредничеството Ангелите.

      Архангелите

В каноническите книги на Библията се споменават всичко на всичко две имена на Архангели:

1) Михаил (от евр. – “кой е като Бог”; Дан. 10:13; Иуд. 1:9) – Архистратиг на безплътните Сили.

2) Гавриил (от евр. – “Божий мъж” (?”сила Божия”); Дан. 8:16; Лук. 1:19) – служител на Божествената сила и вестител на тайните Божии.

Други четири имена на Архангели се срещат в неканоническите книги:

3) Рафаил (от евр. – “помощ Божия”; Тов. 3:16) – изцелител на недъзите.

4) Уриил (от евр. – “огън Божий”; 3 Ездр. 4:1) – служител на Божествената любов, възпламеняващ в сърцата любов към Бога и просвещаващ със светлината на богопознанието.

5) Салатиил (от евр. – “молитва към Бога”) – служител на молитвата, научаващ хората на молитва.

6) Иеремиил (от евр. – “висота Божия”; 3 Ездр. 4:36).

Освен това, благочестивото предание говори за още двама Архангели:

7) Иехудиил (от евр. – “Божествен хвалител”) – помощник в подвизите и трудовете; за ония, които се трудят за Божия слава, той измолва достойни награди.

8) Варахиил (от евр. – “благословение Божие”) – служител на Божиите благословения.

Съществува мнение, че седем от тях предстоят пред Божия престол. В този смисъл се тълкуват следните думи от Откровението на Иоан Богослов: благодат вам и мир от Оногова, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол (Откр. 1:4). Това, разбира се, е достатъчно условно тълкувание. Точният смисъл на този текст е скрит от нас.

Съществуват молитви с прошения към всеки от Архангелите, съответстващи на тяхното служение.

1. Свети Архангеле Михаиле, победителю, победи моите страсти!
2. Свети Архангеле Гаврииле, вестителю Божий, възвести ми моя смъртен час!
3. Свети Архангеле Рафаиле, който целиш недъзите, изцели ме от моите душевни и телесни болести!
4. Свети Архангеле Урииле, просветителю, просвети моите душевни и телесни сетива!
5. Свети Архангеле Иехудииле, прославителю, прослави ме с добри дела!
6. Свети Архангеле Салатииле, молитвениче, моли се на Бога за мене, грешния!
7. Свети Архангеле Варахииле, благословителю, благослови ме, грешния, та да прекарам душеспасително целия си живот!
8. Свети Ангеле Божий, Пазителю мой, опази грешната ми душа!
9. О, Пресвета Владичице моя, Богородице, всички небесни Сили на светите Ангели и Архангели и всички светии, помилуйте ме, помагайте ми в този живот, при изхода на душата ми и в бъдещия век. Амин!

__________________________________________________

^[1] Св. Григорий Богослов. Слово 38.

^[2]Св. Иоан Дамаскин. Точно изложение…Кн. 2. Гл. ІІІ.

^[3] Св. Иоан Дамаскин. Точно изложение…Кн. 2. Гл. ІІІ.

^[4] Пак там.

^[5] Св. Иоан Дамаскин. Точно изложение…Кн. 2. Гл. ІІІ.

^[6] Еп. Силвестър. Цит. съч. Т. 3.

^[7] Св. Атанасий Велики. Беседи върху псалмите.

^[8] Св. Иоан Дамаскин. Точно изложение…Кн. 2. Гл. ІІІ.

^[9] Настольная книга священнослужителя. М., 1986. т.5.

^[10] Словарь библейского богословия.

^[11] Св. Иоан Дамаскин. Точно изложение…Кн. 2. Гл. ІІІ.

^[12] Архим. Киприан (Керн). Цит. съч.

^[13] Св. Иоан Дамаскин. Точно изложение…Кн. 2. Гл. ІІІ.

^[14] В. Лоски. Догматическо богословие.

^[15] Преп. Иоан, игум. на Синайската обител. Лествица. Слово 26, п. 152.

^[16] Еп. Силвестър. Цит. съч. Т. 3.

^[17] Св. Иоан Дамаскин. Точно изложение…Кн. 2. Гл. ІІІ.

^[18] Вж архим. Киприан (Керн). Цит. съч.

^[19] Вж архим. Киприан (Керн). Цит. съч.

^[20] Св. Иоан Дамаскин. Точно изложение…Кн. 2. Гл. ІІІ.

^[21] Пак там.

^[22] Цит по: архим. Киприан (Керн). Цит. съч.

^[23] Св. Иоан Дамаскин. Точно изложение…Кн. 2. Гл. ІІІ.

^[24] Св. Иоан Дамаскин. Точно изложение…Кн. 2. Гл. ІІІ.

^[25] В момента на установяването на празника църковната година е започвала през март.

^[26] Настольная книга священнослужителя. М., 1978. Т. 2.

^[27] Св. Кирил Иерусалимски. Огласителни слова. Беседа 15. П. 24.

^[28] Г. Флоровски. Източните отци V – VІІІ в.

^[29] Св. Дионисий Ареопагит. За небесната иерархия. Гл. 7, § 1, 2.

^[30] Св. Дионисий Ареопагит. За небесната иерархия. Гл. 6, § 1.

^[31] Прот. И. Мейендорф. Введение в святоотеческое богословие. Нью-Йорк, 1985.

Реклама