НОВОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Апостолски деяния
Апокрифът за деянията на ап. Йоан заедно с Деянията на Андрей и на др. апостоли се сочат като пример за апокрифна литература за прьв път от Евсевий Кесарийски. По-късно апокрифът се споменава от различни автори, някои от които спорят с него. Никейският събор от 787 г. се отнася към творбата така: “Никой не трябва да я преписва [книгата]. Но не само това, ние държим много повече за това, че тя заслужава да се предаде на огъня.” (Повече за апокрифа вж. у Х е н е к е — Ш н е е м е л х е р, 2, с. 125—143.) Поради категоричните забрани на апокрифа в първоначалната си форма той е запазен фрагментарно. В по-късни откъси, версии и редакции го намираме на гръцки, латински, етиопски, арабски, сирийски, арменски, грузински и славянски език.
Има още