Ангелите в Свещеното Писание

Този текст е част от „Догматическо богословие“ с автори: Архимандрит Алипийи Архимандрит Поликарп
стр. 229 – 249
Издателство на книжното тяло:
Славянобългарски манастир „СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ“ 2003
Книгата можете да свалите в е-формат от тук: https://goo.gl/TgGzWK
Думата(гр.) означава “вестител”, “пратеник”, което е указание не за природата на Ангелите, а за изпълняваното от тях служение. С думата “ангел”, в значението й на “вестител”, в Свещеното Писание биват наричани не само безплътните духове, но и други пратеници на Бога. Например, “ангел” е наречен и пророк Моисей (Числ. 20:16) и други от пророците (Ис. 33:7; Аг. 1:13); Христовият Предтеча, както и Сам Христос, е наречен “Ангел на Завета” (Мал. 3:1). В Новия Завет, освен св. Иоан Прпедтеча (Мат. 11:10), “ангели” в гръцкия текст са назовани и неговите ученици (Лук. 7:24), а също – и апостолите (Лук. 9:52), предстоятелите на църквите (Откр. 1:20; 2:1), а в Стария Завет така се наричат дори и различните стихии, когато се явяват като оръдия на Божията воля (Пс. 77:49).

Реклама

Точно изложение на православната вяра

Точно изложение на православната вяра

Преподобни Иоан Дамаскин

Настоящата книга представлява изложение на цялостното православно вероучение, изляло се като река от жива вода от сърцето на боговдъхновения богослов, песнописец и чудотворец свети Иоан Дамаскин. Написано е с ръката, изцелена от Пречистата Владичица Богородица и станала първообраз на третата ръка от иконата на Пресвета Богородица „Троеручица“.

Догматите на светата православна вяра са изложени ясно и разбираемо. Полезно и спасително за всеки православен християнин е изучаването им, доброто им познаване и твърдото им опазване.
 [ още ]

Догматическо богословие – Владимир Лоски

„Двата“ монотеизма	Владимир Лоски
Пътят на отрицанията и пътят на утвържденията	Владимир Лоски
Троицата	Владимир Лоски
Троичната терминология	Владимир Лоски
Произхождане на Лицата и Божествените свойства	Владимир Лоски
Сътворението	Владимир Лоски
Триединият Бог-Творец и Божествените идеи	Владимир Лоски
Сътворението — време и вечност	Владимир Лоски
Сътворението — космическият ред	Владимир Лоски
Образ и подобие	Владимир Лоски
Християнската антропология	Владимир Лоски
Първородният грях	Владимир Лоски
Смисълът на Стария Завет	Владимир Лоски
Въплъщението	Владимир Лоски
Христологическият догмат	Владимир Лоски
„Образ на Бога“ и „образ на раб“	Владимир Лоски
Две енергии, две воли	Владимир Лоски
„Две“ и „едно“ в Христа	Владимир Лоски
Изкуплението	Владимир Лоски
Възкресението	Владимир Лоски

ТЕМИ ОТ ДОГМАТИЧЕСКОТО БОГОСЛОВИЕ

Понятие за богопознанието

1. Естествен и свръх-естествен път на богопознание

Човекът е сътворен, за да общува с Бога и да Го познава. Апостолът възвестява, че Бог произведе от една кръв целия род човешки…, за да търсят (човеците) Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас: защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме…(Деян. 17:26 – 28).

В контекста на Библията “да познаеш нещо” означава да го познаеш и преживееш в опита си. Така се познават страданията (Ис. 53:3) и грехът (Прем. Сол. 3:13), войната (Съд. 3:1) и мирът (Ис. 59:8), доброто и злото (Бит. 2:9, 17). Познанието в този смисъл винаги се съпътства от някакви дълбоки изменения в личността на познаващия. Да познаеш някого, означава да встъпиш в лични отношения с него, да се приобщиш в една или друга степен към живота на другата личност.

Да познаеш Бога – това е Божият призив, обърнат към човека; да откликнеш на него, означава да се приобщиш към живота на Самия Бог: вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Иоан. 17:3). Богопознанието не е някакъв еднократен и завършен сам по себе си акт, а е безкраен процес на човешкото възрастване в благодатта и истината, защото “съвършенството и на най-съвършените…е несъвършено”… [ още ]