ИСТОРИЯ НА НОВОЗАВЕТНАТА ЕПОХА

/лекции – доц.Емил Трайчев/Богословски Факултет – София/2004-2005г/

1.Въведителен и темпорален характер на предмета.Определение.

1.1. Времето,епохата на Новия Завет са предмет на внимание тук. Когато говорим за време не разбираме само годините в които е живял Иисус Христос и апостолите.Тази епоха започва много години преди Новия завет и завършва много години след него.Епохата преди Александър Македонски се нарича класически, а след него елинистически. Епохата преди Иисус Христос се нарича юдейска.

Началото на юдейската епоха се поставя от Макаквейското въстание, други казват, че от елинистичния период, трети казват, че е от Вавилонския плен, четвърти разрушението на Йерусалим (или след Пождество Христово) или въстанието на Баркохбар (135г.сл.Хр.). Има още

Advertisements

БОГОЧОВЕШКАТА МИСИЯ НА ИИСУСА ХРИСТА СПОРЕД СВИДЕТЕЛСТВАТА НА НОВОЗАВЕТНИТЕ СВЕЩЕНИ КНИГИ

       Автор:  Проф. д-р Георги Петров Бакалов
Опознаването на християнството като религиозно учени, философия и историческо явление е тясно свързано с живота, делата и мисията на неговия създател Иисус Христос. Колкото и да е странно, извън библейските документални данни за “най-популярната личност в човешката история” са твърде оскъдни. Така е и със създателите на другите религии. Освен беглите упоменавания на отделни събития от живота на Христа като кръстните страдания и проповедта на новото религиозно учение, от светската историография почти нищо друго не е известно. Основните свидетелства за живота на Иисуса Христа и Неговата мисия са изложени в новозаветната литература и по-специално в разказите на четиримата евангелисти: Матей, Марк, Лука и Йоан. Има още

Спорове около историчността на Христос

Автор:  Проф. д-р Георги Петров Бакалов

Човек от плът и кръв ли е Христос, или легенда, създадена от неговите ученици?

            От възникването на християнството в зората на новата ера до епохата на Европейското просвещение през ХVІІІ в. няма данни за съмнения около реалното съществуване на Иисус Христос. В областта на религията Средновековието поставя не проблема за историчността на Христос, а за истинността на вероучението и неговия божествен произход.

            Съвършено друг подход използва Просвещението през ХVІІІ в. В основата му стои дълбокото съмнение, придружено с отрицание на всичко мистично. И въпреки, че редица дейци от тази епоха изказвали съмнения предимно около богочовешката природа на Христа, понякога се прокрадвал и скептицизъм относно Неговата историчност. Все пак до последната четвърт на ХІХ в. няма категорични доводи против становището на Църквата. Има още

Дидахи – Учението на дванадесетте Апостоли

„Учението на дванадесетте Апостоли” (Дидахи, Διδαχή, The Didache – учение) е най-древният сборник с основните принципи на вярата, валидни в цялата история на Църквата.

Апостолското учение за вярата и живота е издадено по открит иерусалимски ръкопис на гръцки език от Никомидийския митрополит Филотей Вриений през 1875 г., а българският превод на Варненския и Преславски митрополит Симеон, който поместваме, е издаден през 1933 г.

Дидахи – първият катехизис

Двете заглавия – „Учението на дванадесетте Апостоли” и „Господне поучение чрез дванадесетте Апостоли до езичниците” принадлежат на едно и също съчинение. Кой е неговият автор и кога е написано не е известно. По стил, простота на израза и сила на въздействието може да се предположи, че е писано от някой от светите отци и църковни писатели от апостолско време, най-вероятно между 100-160 г. в Палестина или Сирия. Според историка Евсевий Памфил (IV в.) е изключено Апостолите да са автори на съчинението (защото е написано в единствено число), а посочва църковния писател Аполоний, който е живял през II в.

Който и да е авторът на Учението, той е бил много добре запознат с със Свещеното Писание, Свещеното Предание и практиката на древната Църква.

В самото начало на „Апостолското учение” наставникът казва: „Два пътя има: един на живота и един на смъртта,…”, а нататък в сбита форма предава християнското нравствено учение за живота, отношението към Бога, към ближния, пътя към съвършенството.

Всеки, който пристъпва към свето Кръщение трябва да има минимума познания, посочени в Поучението, предадено от Иисус Христос на Апостолите, а чрез техните ученици – и до всички езичниците, които са решили да обърнат живота си.

Молитвата, наставлява авторът, не трябва да бъде лицемерна, а да извира от сърцето и „както е заповядал Господ в Евангелието Си. Молете се така: „Отче наш…”

Практиката на апостолските времена била молитвата да се казва три пъти на ден: на третия час (9 ч.), защото в този час Дух Светий е слязъл върху Апостолите, на шестия час (12 ч.), защото тогава Спасителят бил прикован на Кръста, и на деветия час (15 ч.), защото тогава разпнатия Господ е издъхнал (вж. Деяния 2:15, 10:9, 3:1).

Древният автор поучава относно поста, Евхаристията, празнуването на деня Господен (неделя), избора и ръкоположението на епископите и дяконите, приемането на Апостолите и пророците в църковната община, предпазването от лъжепророци и лъжеучители.

В края на „Апостолското учение” следват увещания към християните: „Бдете за живота си… защото не знаете часа, в който ще дойде Господ”. Надеждата за скорошното идване на Христос е толкова силна във времето на написване на съчинението, че придава есхатологичен вид дори и на евхаристичната молитва. „Който е свет, нека пристъпи; който не е, нека се покае. Маран-ата (Господ иде). Амин”

Ева СТЕФАНОВА, в-к Духовен дом
Има още